1.ПРЕАМБЮЛ
Ангажираността на младите хора в общинските дела им позволява да участват пълноценно в живота на Общината, а не да съществуват в неговата периферия. Тази ангажираност е израз на желанието им да живеят заедно на своята територия, община и да имат активна роля в социалните промени. Социалната интеграция на младите хора ще им помогне да се справят с противоречивите тенденции в съвременното общество: от една страна анонимност и затваряне в себе си, а от друга – липса на обществен дух и желание да се променят нещата.
Настоящата младежка стратегия е резултат от Проект „ГРАДОВЕ ОБЛАГОДЕТЕЛСТВАЩИ МЛАДЕЖТА” на Програма ФАР „Развитие на гражданското общество” CSDP 2005-061. Общата цел на проекта е да подпомогне развитието на гражданското общество в малките градове на Северозападна България (градовете Кула, Лом и Берковица), чрез включване на младите хора в процеса на вземане на решения на местно ниво, създаване на по-добри условия за младежите, живеещи в тези градове, чрез насърчаване активността на самите младежи и развитие на модерна общинска младежка политика; повишаване на местния капацитет за усвояване на средства от европейски и национални фондове и по-специално такива, насочени към развитието на селските райони, на младежга, на образованието.
Младежката стратегия за развитие 2009-2013 година на Община Кула следва да послужи като основен инструмент за осигуряване на високо качество на живота на младежите от града и общината, и възможности за постигане на устойчив икономически растеж на района .
2.ОПИСАНИЕ НА СИТУАЦИЯТА
Община Кула е разположена в най-северозападната част на България. Тя се явява естествена връзка между Дунавската равнина и крайните западни разклонения на Стара планина. Територията на общината е 291 кв.км. Разстоянието до столицата София е 250 км. Средната надморска височина е 295 метра. Географското положение обуславя умерено-континентален климат.
Релефът е хълмисто-равнинен, слабо наклонен на север и североизток и прорязан от дерета и речните долини на реките Тополовец и Чичилска. Речната мрежа е с непостоянен режим и малък отток през пролетта и есента. Преобладаващият тип почви са черноземните, в горския пояс се срещат и кафяви горски.
На територията на общината има 9 населени места.
Административен център е град Кула. Градът съществува от античността, в центъра му са съхранени части от стените и кулите на римския кастел „Кастра Мартис”, дали името на града.
Населението на общината наброява 5 405 души. В състава на общината влизат следните населени места: Старопатица, Цар Петрово, Тополовец, Чичил, Големаново, Извор махала, Коста Перчово, Полетковци. На запад община Кула граничи с република Сърбия, на юг и югоизток следват хълмистите вериги на Предбалкана с височина от 300 – 500 метра. Община Кула граничи с общините: Видин, Макреш, Грамада, Боиница и Зайчер / в Република Сърбия/.
Климатичните и почвените ресурси на общината предлагат добри възможности за развитие на селскостопанска дейност. Община Кула има традиции в производството на зърнени култури, зеленчуци, слънчоглед, млекодобив и млекопроизводство. Има предпоставки за отглеждане на дълготрайни плодни насаждения – малини, ягоди, овощни дървета, технически и етерично-маслодайни култури.
Животновъдството е традиционен отрасъл за региона, въпреки сниженият ръст на производство през последните години. Отглеждат се повечето видове домашни животни – крави, свине, овце, кози, птици. На територията на община Кула няма сериозни източници на замърсяване и произвежданата продукция е екологично чиста, което е най-силното й преимущество.
Наличието на 5 големи изкуствени водни басейна в района и значителния горски фонд обуславя добри условия за развитие на ловен и риболовен спорт. Ловният спорт се развива от години на база съществуващото разнообразие от дивеч и богат горски фонд.
Характерно за град Кула е, че в близкото минало доминираше каучуковата промишленост, докато в настоящия момент тя работи с половината от капацитетните си възможности. В град Кула се намира смесено българо-холандско акционерно дружество в сферата на химическата промишленост /производство на каучукови изделия/. Произвеждат се транспортни ленти, уплътнители, О-пръстени, семеринги, порести и плътни профили, тампони и др. предимно за външни пазари. В предприятието са заети 150 души, от които около 30% са млади хора. От 1998 г. на територията на града работи още едно предприятие на химическата промишленост за производство на каучукови ходила. В него са заети 38 души, повече от 50% младежи.
Представител на традиционно присъстващото на територията на града шевно производство е предприятие “Кей фешън”, осигуряващо продукция главно за външния пазар /Германия/, в което също работят доста млади жени.
От хранително-вкусовите предприятия на територията на общината не се е запазило нито едно, дейност в тази сфера извършват частни производители. Преобладаваща част от фирмите са микро и малки, съществуват такива за производство на хляб и хлебни произведения, месни продукти и др.
Електроснабдяването и съобщителната мрежа са добре представени, повечето от административните институции и предприятия разполагат с качествена интернет връзка..
Населението на Община Кула е 5 405 души, като 3826 от тях живеят в общинския център град Кула. Около 12,95% от тях са деца до 18 г., икономически активното население е 46,04%, пенсионери са 41,01%.Младите хора от 18 до 29 години съставляват около 7,40% от населението в Община Кула. Етническият състав на населението е еднообразен – българско населние. В село Тополовец има значителен контингент население от влашката общност. Във всички населени места има незначителен процент представители от ромския етнос.
Към 30.09.2008 г. общият брой на безработните лица, регистрирани в Дирекция “Бюро по труда” е 306 души, равнището на безработица е 12,82 на сто от икономически активното население в общината. В териториален аспект община Кула е с най-висок дял безработни младежи до 29 години – 82 души.
Здравната и образователната инфраструктура са добре развити и материално-техническата база е в добро състояние. СОУ “Васил Левски” – гр. Кула е ремонтирано по програма “Красива България” и “Енергийна ефективност”, разполага с два модерни компютърни кабинета, фитнес зала и осигурява съвременно и качествено образование с акцент върху информационните технологии. В образователните заведения работят квалифицирани преподаватели.
В община Кула има 4 функциониращи читалища, като координиращ център е Читалище “Просвета” – гр. Кула и Общински младежки дом – гр. Кула, чийто функции са свързани с младите хора от общината.
В община Кула има две социални заведения – Дом стари хора с 41 домуващи и обособено към дома отделение за лежащо болни и Дом за деца и младежи с умствена изостаналост в който са настанени 43 лица. Към него функционира единственият в страната микродом, в който са настанени 5 момчета и Дневен център за обучение и трудотерапия.
На територията на община Кула има местни структури на 4 банки – ДЗИ банк, Банка ДСК, ОББ и Eurobank EFG, както и представителство на две застрахователни компании – ДЗИ и Алианц България.
3.АНАЛИЗ
Преставените в този раздел основни изводи представляват обобщение на резултатите от анализа за участието на младите хора в живота на град Кула и община Кула.
3.1. Географско разположение, природо-климатични условия и ресурси.
aГеографското положение на общината я характеризира като район с неблагоприятно геостратегическо положение поради отдалечеността си от големите административно-икономически центрове, от важните транспортни възли, както и извън туристическите маршрути и центрове за отдих и рекреация. Намира се на международния път Е-79 и е в непосредствена близост до ГКПП “Връшка чука” и след влизането на България в ЕС е външна граница на съюза. Това предполага възможности за развитие на търговията, транспорта и трансграничния туризъм. Град Кула има установени традиционни връзки с побратимения град Болевац, Република Сърбия в полза на социално-културни дейности - младежки групи в областта на танцовото и изобразително изкуство непрекъснато осъщектвяват културен обмен.
aПочвените и климатичните условия са благоприятни за развитието на селското стопанство – много малко млади хора са решени да се занимават с подобна дейност.
aСъвпадането на част от административната граница с държавната и съответствието на статута на община Кула с показателите по чл.7а. ал.6 от ЗЗР характеризират общината като изостанал граничен район.
3.2. Процеси и тенденции в икономиката на общината и участието на младите хора в тези процеси.
aСлабо е общоикономическото развитие на общината; няма развита промишленост с изключение на традициите в производството на каучукови изделия и шевно производство, което характеризира община Кула като район в индустриален упадък, със силно занижен ръст на структуроопределящи предприятия, висока безработица, ниско равнище на доходите и обезлюдяване. Местната власт е убедена, че политиката по отношение на младежта и особено тази, свързана с международния обмен на млади работници от „Кула-Ринг” в сродно холандско предприятие, играе важна роля за балансиране на доходите.
aОсновен икономически сектор е селското стопанство, което е традиционен поминък на хората от този район. През последните години селското стопанство е в упадък, поради непрекъснатата миграция и обезлюдяване на района. Обработваемата земя е раздробена след извършване въвод във владение. Липсват преработвателни предприятия за селскостопанската продукция. Всички тези фактори характеризират община Кула и като изостанал селски район. Единици са младите хора, решени да се занимават със селско стопанство.
aПреобладаващата част от фирмите са микро и малки фирми, предимно търговски, с ниска конкурентноспособност, липса на стратегия за развитие и сериозна маркетингова политика. Много млади хора от града получават висше образование в областта на икономиката, маркетинга, финансите, но не се завръщат на работа в гр.Кула.
aНяма изградени младежки асоциации или други форми на сдружаване на производителите от даден сектор.
aМладите хора не желаят да влагат инвестиции в района.
3.3. Анализ на земеделието в община Кула и младите хора, инвестиращи в него
aСелското стопанство е традиционен отрасъл за община Кула, съществуващите почвено-климатични и трудови ресурси са благоприятни за неговото развитие, съществуват добри условия за развитие на животновъдството и производство на екологично чисти млечни и др. продукти. На територията на град Кула и общината има около 15 регистрирани млади земеделски проидводители, които се занимават предимно с животновъдство, отглеждане на крави и само 3 – с разстениевъдство, предимно зърнени култури.
aОсвен традиционните видове продукти – зърнени култури, зеленчуци, слънчоглед и др., има предпоставки за отглеждане на нови, алтернативни култури – овощни видове, технически култури и др. Няма млади хора насочили труда, възможностите и знанията си в тази насока.
aНяма функциониращи кооперации и сдружения на млади земеделски производители на територията на общината.
3.4. Процеси и тенденции в социалната сфера и политика за насърчаване на трудовата заетост и намаляване на безработицата сред младите хора.
aСоциалните проблеми в община Кула са сериозни – нивото на безработица е сравнително високо – 12,82 на сто от икономически активното население на общината /към 30 септември 2008 г./. Висока е трайната безработица /над една година/ и младежката безработица . По Национална програма “От социални помощи към осигуряване на заетост” в община Кула работят 164 лица.
aНаблюдават се засилени миграционни процеси към по-големите градове и към чужбина. Много млади семейства напускат общината и държавата заедни с децата си, който факт се отразява негативно на демографския баланс на общината. Населението е застаряващо, раждаемостта ниска.
aОбразователното равнище сред младежите е около средното, в съответните институции работят достатъчно квалифицирани кадри, като преобладават такива с хуманитарно образование и икономическо. Има търсене на висококвалифицирани кадри с техническо образование – инженери, архитекти и др. Община Кула полага особени усилия в това отношение и осигурява стипендии на студенти от подобни специалности, които са сключили договор след завършване на висшето си образование да работят на територията на община Кула.
aНа територията на общината има здравно и образователни заведения, които да задоволяват специфичните потребности на населението и най-вече на младите хора – с възможността децата им да получават нужното образование – предучилищно, основно, средно. Демографският срив през последните години наложи закриването на част от учебните заведения в по-малките населени места, където се налага децата да пътуват или заедно с родителите си да живеят в гр.Кула.
aВ община Кула има две социални заведения с много добри условия, в които ръководният и обслужващият персонал почти 70% е от млади хора.
aДоходите на младежите, заети по различни мерки и програми за заетост са ниски, като особено тежко е положението на представителите на ромския етнос, които имат остри социално-битови проблеми. Наблюдават се и изменения в трудовите им навици. Общинската администрация полага усилия за разрешаване на проблемите на социално слабите и интегриране на ромите в обществото чрез осигуряване на домове на семействата им и извеждането им от обособените гета с липса на елементарни хигиенни и битови условия.
aОбщина Кула има много добри традиции в областта на културата. Духовният живот на град Кула повече от 120 години е съсредоточен в читалище “Просвета”, където се пази будно народностното самосъзнание, чудесния фолклор и обичаите на кулчани. Има изградени младежки танцов състав, театрална група.
3.5. Техническа инфраструктура
aОбщина Кула разполага с 29,7 км второкласна републиканска пътна мрежа и 13,7 км – третокласни пътища. Общинската пътна мрежа се състои от общо 7 участъка с дължина 42,100 км. Състоянието им е добро, извършват се ежегодно ремонти.
aОбщата улична мрежа на селищата е 127 км. Развитието и благоустрояването на транспортната инфраструктура е основна задача на Община Кула.
aВ община Кула има две селища, които не са водоснабдени – Големаново и Извор махала. Всички селища имат изградена водопроводна мрежа, включително и горните.
aКанализационната мрежа в гр. Кула е смесена – за битови и дъждовни води. Около 30% от населението е свързано с канализационната система за отпадъчни води. В останалите населени места няма изградена канализационна мрежа за отпадъчни води. На територията на общината няма изградена пречиствателна станция за отпадни води.
aСелищата в общината имат стабилно електроснабдяване. Ел.подстанция се захранва от два електропровода и преразпределя енергия на 32 трафопоста.
aКомуникационната мрежа е добре развита. Районна пощенска станция – Кула предоставя пощенски услуги на населението чрез 8 пощенски станции във всички населени места.
aДалекосъобщенията се осъществяват от Националната телекомуникационна компания и мобилните оператори M-tel и GloBul. Всички населени места в общината са телефонизирани. Доставчици на интернет са телекомпанията и местният кабелен оператор – КТ “Кула”.
Това са добри предпоставки част от младите хора да живеят в селата от общината и при необходимост да посещават общинския център гр.Кула.
3.6. Околна среда и екологична политика
aОт изключителна важност са екологичните проблеми за младите хора, което в бъдеще ще се изправят пред последствията от грешките на миналото. На територията на град Кула няма учреден младежки орган за околната среда с цел установяване на екологичните приоритети в района.
Основната цел на SWОT анализа е да обедини всички изследвания и анализи, проведени във връзка с изготвянето на Младежка стратегия 2009-2013 на община Кула.
Цялостният SWOT анализ е изграден на база тематичните анализи, разработени от младежки работни групи, включващи основните социални и икономически партньори в общината.
|
СИЛНИ СТРАНИ |
СЛАБИ СТРАНИ |
10. Добри културни традиции с участието на младежки групи и състави. 11. Наличие на потенциал за развитие на ловен и риболовен, селски и културен туризъм, включително и трансграничен. 12. Наличие на възможност за кандидатстване за финансиране по оперативните програми и Програмата за развитие на селските ройони. |
10. Недобро състояние на местната транспортна мрежа, ограниченост на транспортното многообразие. 11. Отдалеченост на общината и град Кула от големите административни и икономически центрове. 12. Ограничен достъп до Интернет от страна на младите хора и неинформираност за финансови източници от различни програми и фондове. 13. Липса на достатъчно неправителствени и младежки организации. |
|
ВЪЗМОЖНОСТИ |
ЗАПЛАХИ |
|
|
4.ВИЗИЯ/ОСНОВНА ЦЕЛ НА МЛАДЕЖКАТА СТРАТЕГИЯ
Обновена община, с участието на младите хора във всички сфери на икономическия живот и управлението, център на съвременно развити селскостопански отрасли, лека и химическа промишленост, подобрена инфраструктура и околна среда, възможности за развитие на туризма. Привличане на инвестиции за устойчиво развитие, създаване на трудова заетост, социален напредък и добър жизнен стандарт за всички членове на общината.
5.ПРИОРИТЕТИ, МЕРКИ НА МЛАДЕЖКАТА СТРАТЕГИЯ 2009-2013
5.1.Участие на младите хора в в живота на общината, без оглед на тяхната етническа, социална и културна принадлежност.
5.2.Провеждане на политика за създаване на младежки асоциации, организации, групи, центрове с оптимална възможност за младежко участие и младежка политика в областта на спорта, културата, търговията, земеделието, социалните промени и др.
5.3.Насърчаване на трудовата заетост и намаляване на безработицата сред младите хора чрез разработване и внедряване на програми за заетост на икономическо и социално ниво, преодоляване пасивността на младите хора.
5.4. Учредяване на младежки орган за опазване на околната среда, с цел установяване на екологичните приоритети в града и общината.
5.5.Местната власт в рамките на своята компетентност , съвместно с младите хора да разработва програми, с които насърчава младежите за пълноценно участие в училищния живот и извънучилищните форми на ангажираност.
5.6.Насърчаване на учениците и младите хора да участват в международен културен обмен, чрез разработване на проекти по Трансгранично сътрудничество.
5.7.Местната власт заедно с представители на младежките организации да дискутират проблемите за злоупотреба с наркотици и алкохол сред младите хора и разработват профилактични и рехабилитационни стратегии.
5.8.Създаване на информационен център с база данни за младите хора, даващ пряка информация по въпроси свързани разработване и кандидатстване с проекти по оперативните програми, намиране на временна работа, професионални ангажименти, обучение, спортни прояви.
6.ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ
| Номер | Приоритет/ Мярка/Дейност | Стойност | Проектна готовност | Година на реализация | Отговорна институция | Източник на финансиране |
| 1 | Създаване на младежка асоциация или сдружение на земеделски производители |
2009-2010 |
ЧФ |
МП
НП Частни предприемачи |
||
| 2 | Осъществяване на трансграничен туристически и културен обмен със Сърбия и Черна гора. |
да |
2009-2011 |
Община НПО |
МП ОБ |
|
| 3 | Професионално обучение на безработни младежи без квалификация | 9 500 | 14 лица | 2009 |
Д”БТ” НПО |
НП МП АЗ |
| 4 | Създаване на възможности за ползване на качествена интернет връзка в повечето селища на общината |
2009 -2011 |
Община Кула ЧФ |
МП |
||
| 5 | Създаване на информационен център с база данни за младите хора |
2010 |
Община Кула |
|||
| 6 | Учредяване на младежки орган за опазване на околната среда |
2009 |
НПО |
|||
МП – международни програми ДБТ – Дирекция Бюро по труда ЧФ – частни фирми
НП – национални програми ДСП – Дирекция социално подпомагане ОБ – общински бюджет
